?


   1. Щом дойде вечер си тръгва малкият трамвай 
       и с глас далечен звъни на всяка спирка.
       Пак идва пролет, блести усмивката на май. 
       Едно момиче до мен с уста си свирка. 
       И пак ме гледат нежно, както съм се спрял две очи, 
       и се усмихват в моя спомен избледнял - две очи, 
       но не за мен се свири краткият сигнал, то личи, 
       че то не може да ме чака. 

                

   Пр: В моя шумен град има среща и за мен, 
           за мен ще има много срещи. 
          В тоя пъстър свят 
                   още всичко е пред мен, пред мен. 

                 

   2. Щом дойде вечер угасва пролетният ден, 
       и аз се връщам във мойта малка стая. 
       В десет без десет заспивам бързо уморен, 
       но някой свири, а откъде не зная. 
       Но ме пробужда нежно, както съм заспал две очи, 
       и ме пробужда твоя спомен избледнял. Две очи! 
       Но не за мен се свири краткият сигнал, то личи,
        че то не може да ме чака. 

        ЩОМ ДОЙДЕ ВЕЧЕР.....
                         



От месец 01. 1984 г.