Първо място в Пролетния радиоконкурс през 1984 г. Докато участвуваха в този конкурс, братята всяка година печелеха първа награда. 

                                              музика
                                     Стафан Димитров

                                                текст 
                                       Миряна Башева

                                                аранж.: 
                                       братя Аргирови

1. Пак е пролет цяла в слънце и цветя,
            
            но защо ли ми е тя. 
    Цял съм в пролетна умора и печал,
           цяла зима съм скучал. 



    Може би е засега, 
    може чак до есента 
    да ме влачи зимната тъга. 
    Може да е епизод,
    може да е цял живот. 
    Казва ли ти някой до кога. 

             


 Пр: Как си ти? Как си ти? 
  Все едно и също правя.
             
    Как си ти? Как си ти? 
    Зле съм, но ще се оправя... 








 2. Пак е есен, 
но това е за добро,
дъжд се лее из ведро.

 

 На дъжда ще кажа свойто ведро "да" ,
                  да ми тръгне по вода. 

                   

     Може да е засега, 
    може чак до пролетта 
     все така да бъда на ниво. 
     Пролетната ми тъга 
    се разкара чак сега, 
     казва ли ти някой  
                   от какво?! 

    Как си ти?........
                

Песента е от април 1984 г.

 http://vbox7.com/play:76e9d4b6



http://www.youtube.com/watch?v=9Gu91pTz9B8