Обичам поезията... Винаги в чантата си нося поне две книги, една от които е със стихове... И когато имам свободни минутки, разтварям на произволна страница... За да се заредя, за да приема частички красота, вдъхновеност във "втурналия" се ден...:)
Сред безбройните снежинки-стихове, избрах нещо много любимо, на Валери Петров... Сигурно сте го чели и препрочитали много пъти... Но към хубавите стихове трябва винаги да се връщаме...отново и отново... Има една особена омая в това да възприемеш отново красив и много любим стих...
Ще ми бъде много приятно, ако напишете ваши любими стихотворения, зимни, белоснежни... Да направим един НАШ пост със снежни стихове, приятели!...:)
Така веднъж във снежната алея
Така веднъж във снежната алея
видях следи: "той" бе минал с "нея".
Аз тръгнах по следите и узнах
какво се бе развило между тях:
как тук над нея той бе тръснал клона,
как там си бе изула тя шушона,
за да изтърси влезлия и сняг,
и как я бе придържал той, и как,
използвайки таз полуизмама,
стояли бяха дълго време двама,
трептящи от любов, един до друг,
в гората без движение и звук
освен почукванетто на кълвача.
И продължавайки след тях да карача,
представих си аз нежната игра
на двамата във снежната гора
и видях как на дългата и клепка
звездата на една снежинка трепка
и как разтапя топлия и дъх
скрежеца върху мекичкия мъх
на шала му. А той не е кротувал
а той , разбира се, я е целувал,
мошеникът с мошеник, виж го ти!
Вървях и се ядосвах аз почти
и още с тая ревност във гърдите
в миг гледам: отделиха се следите
и без да спрат, на първия завой,
тя тръгна вляво, а във дясно той.
Какво бе станало? Нима раздяла?
Озадачен, сред тишината бяла
с ръце в джобовете си аз стоях.
И изведнъж засмях се с тъжен смях:
наистина те бяха тук вървели
на таз алея в белите тунели,
но не в прегръдка, както мислех аз,
а поотделно, с разлика от час,
и не любовна двойка бяха, значи,
а двойка най-случайни минувачи,
един за друг незнаещи дори
Как тъжни са тез букови гори!
И аз стоях, обзет от болка тиха
по всички тез неща, които биха
могли да бъдат, но - уви! - не са
подобно тази среща във леса...
Валери Петров
Очаквам да "завалят" вашите любими стихове-снежинки, ей тук, на снежната алея...:)
да се посмеем на 1-ви април :):):)
ДА ДОСТИГНЕШ СВЕТЛИНАТА - ТАНЯ И...
светът е сякаш бяла пелена.
И радости,и мъки вред затрупа.
Зимата е яростна жена.
Музата ми явно още скита по заснежените планински склонове, опиянена от приказните творения на зимата и очевидно забравила, че съществувам, иначе бих се включила с удоволствие. :))) Но ще я изчакам търпеливо да се върне и да ми разкаже всичко, което е видяла. Тогава заедно може би ще сътворим нещо хубаво, което да отива на прекрасния ти постинг. :)))
И ти ме докосваш - а после ми казваш, че трябва да тръгвам;
Защо ме измъчваш - целуваш ме първо, след туй ме отпращаш?...
Нещастие мое, залагаш капани, а вълци не хващаш!
Защо ми говориш - студено е, думите в сняг се превръщат,
не искам да бъда жената поредна, която прегръщаш
не искам отново да тичам след сенки, не искам да страдам...
Нещастие мое, за грях ли те имам, или за награда?
Безмълвното, дето лежи помежду ни - е зло като куче,
но двойно ме мъчи, което със нас не посмя да се случи,
което по вълчи гризе ме, и вие на смърт, и не знае,
нещастие мое, кое ми е адът, кое ми е раят.
Благодаря ти...:)
Обожавам поезията и ми е много приятно, че си ми написала твое любимо стихотворение...
Поздрави...:)
06.01.2009 19:38
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ:
СНЯГ
Снегът от снощи е покрил
до вчера голите дървета.
Три гларуса треперят вън…
И зъзнат уличните псета.
Не се надявах… Боже мой!
На детство някак ми мирише.
И белота… И самота…
И чистота… И ми се пише.
За първи път, за първи път от много,
много дълго време…
Къш на дребнави суети,
къш на безсмислени проблеми!
Я виж онази струйка дим …
Как с облачето се закача…
От къщичката… Диша още…
Помежду два небостъргача.
И пише ми се за любов…
И даже да изглежда смешно.
Не остарявай… Остаря ли…
Ах, остарява безутешно…
С окапали листа…
Снегът така прекрасно я покрива.
Но, знам , ще дойде пролетта…
и ще докаже, че е жива.
А телевизора ръмжи…
От политически дебати…
Земетресения… Войни…
Насилия… И атентати…
И всеки ден… И всяка нощ…
Натрапчиво… Демисезонно.
И от кошмара ме дели
едва едно дистанционно…
А вън снегът… И боже мой!
И детство… Толкова е странно.
И знам , ще се стопи…
И пак към битието постоянно.
И любовта… ще плаче пак…
И кучето ще й приглася.
А тази тънка струйка дим…
Към небесата се възнася…
Сага и нещо мое:
Пътека бяла към сърцето
Отново утрото се ражда
във бялото на снежна зима
и във душата се обажда
онази прелест несравнима...
Да ми е нежно, светло, чисто
очите да се къпят в бяло
и сякаш мислите пречистват се
във снежно огледало...
Отново сякаш пак дете съм,
оставам стъпки във снега.
Пътека бяла към сърцето.
Ще се окъпя в светлина...
За да прогоня черни мисли
до вчера парещи във мен.
Ще ги прогоня, просто искам
да се изпълни с бяло моят ден...
отиващи на празничния бал.
По пътя им - дантелени завеси
и блясъци от зимния кристал...
Блоковете - окичени палати
с наметка балдахинена искрят.
По улиците - хора непознати
се радват на белеещия свят.
Сякаш приказка сега се съживява.
Дали това не е вълшебен сън?
Черна мъка бързо побелява,
завита трайно от снега навън...
Колите са превърнати в карети,
а вятърът в комините шепти:
"В душите нека доброта просветне.
За коледния празник се готви!..."
Валентин Йорданов
Извини ме Ася, но нямам навик да публикувам стихове на друг ако имам мой на тази тема...Дано стиха ми те погали и стопли и дано зимата е само една бяла принцеса която също топли с излъчване...Никога не се впечатлявай от студенината и защото ти можеш да я стоплиш с твоята пурпурно слънчева усмивка...Прегръдки от ...ти знаеш...там където си очаквана!
Ще ви изчакам търпеливо, да се разберете двете...и да сътворите нещо красиво, поетично, вдъхновено...:)
Усмивка, белоснежна...:)
Тихо се сипеше снега, времето беше спокойно, гледах как снежинките падаха бавно, тихо и необезпокоявани от никого, докосвахме се нежно, тръпнехме от това докосване, поглеждахме се тайно, в очакване на първата целувка.
Невероятна романтика. Невероятно усещане за чистота и естественост. Желая всеки да го почувства и изпита.
Благодаря ти. Ти ме върна в младежките години и ме накара да се почувствам истинска и достойна за този живот, живот който съм живяла и ще продължа да живея с достойнство.
Бъди жива и здрава. Успех във всяко начинание ти пожелавам през Новата година и през всичките други години.
Дори не можеш да си представиш колко радост и красиви спомени предизвика с постинга си, у мен. Хубава и щастлива, спорна и успешна 2009 година от цялото си сърце ти желая. :)
Прочетох за поетесата... Тъжно...
Благодаря ти за твоя "зимен стих"...
Чудно е...:)
А твое ли е?:) Ако е така, те поздравявам...:) Усмихна ме...и ме зарадва с още едно ведро, снежно, мило, романтично стихотворение....:)
Ех, че хубаво!:)...Снежинки-стихове валяяяят...:)))
"Прелест несравнима" си ми, Албенка...:) Толкова хубаво, светло, чисто...стихотворение си ми написала... И бяло, бяло...
А за Недялко Йорданов те прегръщам...:) Много си го обичам...
Очаквам те отново, можеш да напишеш още твои "белоснежни" стихове... Много ще се радвам...:)
Хей, Вал, толкова ми е приятно, че си публикувал точно това стихотворение тук, в моя пост... Когато го четох в блога ти, толкова ми хареса... Самата аз се почувствах като принцеса, на зимния си бал...:)
Благодаря ти за Приказката..., зимна, красива...
А това, че си написал твое зимно стихотворение, е още по-скъпоценно за мен...:)
Прегръдки и от мен...за Господаря на най-северния север...:)
Да бъда зимата
Снегът е бял като възглавница
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница
звездите - чаша бяло вино
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплен да удавя
кристалите от твърдост вкусните
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
Нинка, толкова ми е хубаво, че съм те докоснала..., че съм извикала спомени - романтични, нежни, белоснежни...:)
Самата поезия на Валери Петров си е такава - топла, много човешка, романтична, с лека нотка на носталгия... И в миг виждаме живота си..., обгръща ни вълна от емоции, цветове, чувства... Такива са стиховете на вълшебника Валери Петров...:)
Благодаря ти за добрите, за топлите думи... Искрено ме развълнува... И аз от сърце ти пожелавам още куп радостни и красиви моменти... Щастлива, здрава и добронамерена 2009 година!:)
Благодаря ти за това стихотворение, Ати... Наистина ми въздейства силно....
И на теб ти желая приятна вечер..., топла, въпреки снежинките навън..:)
Прекрасно е, Диамантче, че си се сетила точно за нея...:)
"Снегът е бял като възглавница..." - какво сравнение, а...:)
Една Ася, със сърце на момиче, те прегръща...:)
06.01.2009 21:50
Сняг през нощта
навалял е навън
и цял е света
като гледан насън.
Бели са всички
комини, градини,
толкова бели,
че малко са сини.
Дърветата също,
цели в дантели,
са станали бели,
са станали бели!
И не само дърветата –
всичко е бяло
и всичко така
в белота се е сляло,
че ако вземем
рисувателен лист
и го оставим почти целия чист
би могло да се каже:
Това зимен пейзаж е!
...постът ти ми напомни тази песен...:))))
http://zazz.bg/play:224227ef
Денонощие
На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.
И през целия ден вероломна,
тя където отида ме дебне
и каквото направя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.
А когато нощта е надвиснала
всяка болка във сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе
Блага Димитрова
И толкова се радвам, че ми припомни тази прекрасна песен "Бяла въздишка", по стихове на Петър Анастасов... Ето, веднага ще прибавя и това стихотворение-снежинка...:)
БЯЛА ВЪЗДИШКА
Този сняг ще мине ,
невидим ще изчезне .
Невидимите бездни ,
наивните години .
И само от картини ,
рисувани по памет ,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки .
Може би това е
вълшебството , което
остава под небето
след всеки сняг нетраен .
Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник ,
а ти ще зъзнеш в шала .
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи ,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла .
Петър Анастасов
Поздрави и за теб, Спаси...:)))
Благодаря ти, Светлинка, за това стихотворение... И аз ще ти напиша нещо мое любимо от нея...:)
ТЪРСАЧИ НА МЕЧТА
Всеки е загубил
някъде по пътя в тъмното
своята мечта
и я търси там,
където сам не е бил никога.
Търси я южнякът
през виелици далеч на север -
там, където слънцето
е мираж непостижим,
жадуван до изгасване.
Севернякът пък я търси
през пустинни пясъци на юг -
там, където слънцето
е жесток ножехвъргач
с нажежени острия.
А пък аз я търся
вътре в собствения юго-север -
в мен, - където слънцето
толкова е голо, беззащитно,
че нищожен гарван
може да го изкълве.
Блага Димитрова
И другите също!
Стоплих се с топла зима в студа на зимната вечер! :)))
Благодаря!
07.01.2009 23:47
Със стиховете също е така... има много, които са ми направили впечатление и ги помня..:))) Типичният пример е стихотворението, което от теб съм запомнила!!! Сещаш се нали? -
"Аз съм една малка фантазия, една измислица, една луда капка дъжд..."
Това стихотворение наистина много, ама много ми харесва...:) Стана ми едно от любимите:))))
И ще спомена и любимия ми от поетите които досега сме учили в училище - Яворов! :))))))
И като заговорих за стихове и песни и ми иде да запея:
"Мой стих, в теб открих, някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни":)))))))))
Целувки за тееееб поетична нежност такава:)))
Радвам се, че си тук..., сред снежинките-стихове...:)
Прегръдка топла...:)
във водовъртежа на бъдещето падам..." /Е. Диварова/:)
И аз си го обичам много това стихотворение...:)
Както и стиховете на Яворов...Вапцаров също много го обичам...И Дебелянов... Всъщност, по-добре да не изброявам... Имам стотици любими стихове...:)
Певицата, която изпълнява "Мой стих, в теб открих..."/Нели Рангелова/, има една песен по стиховете на много любим мой поет - Иван Пейчев... Песента започва така:
"Напразно аз поглеждам всяка вечер
към старата кутия за писма...
И пликът бял, с почерк нежен...."
Като споменах Иван Пейчев, може би той ми е един от най-любимите поети!...
"Спри, не си отивай!" също е по негови стихове...
Ето, как ме провокира да ти пиша толкова мноооого...:)
Целувки и за теб, Спасимирка!:)))
Страдание - стихотворение
Младостта ти внезапнa
изникна пред мене
като морско вълнение.
Поискам ли аз във морето да вляза
удавник ще бъда,
в това не ще и съмнение.
Но морските пръски
сетивата ми будят,това е знамение.
Далеч преди края на бурята
не ще дойде мойто спасение.
Обречен да страдам съм
дали е наистина
това мое красиво видение.
И въпреки всичко
в бездънното влизам.
Не искам да чакам
вълните да стихнат.
Не ща избавление !
Красиво е твоето "страдание"...
Нека ги има вълните!...
Благодаря ти за частичките искреност..., за теб...
Ще ти подаря едно от най-любимите ми стихотворения на Иван Пейчев - "Напътствие", в мое изпълнение...
http://www.youtube.com/watch?v=xTZUCwSrr1A
Били сте съседи! Страхотно...:)
Преди време взех интервю от Валери Петров и се почувствах точно като при среща с добър, мил Вълшебник...:)
Душите сродни се привличат...Да...:) Така е...:) Затова и ти си тук...:) И много се радвам...:)
Във тия нощи мразовите
е сбрана сила, красота,
макар че под снега са скрити
горите, къщите, степта.
Избяга лятото далече
със нощния тревожен хор.
Но по-реални светят вече
звездите в чистия простор.
И сякаш волята те води
с всевиждащи очи навън,
да гледаш спящата природа,
да вникваш в тайния й сън.
А сега и аз ще ти подаря стихотворение, зимно, разбира се, от руската класика.... Пушкин...Става ли?:)
Валят снежинки-стихове....:)
Зимна вечер
Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете,
ту под сламената стряха
шушне като таласъм,
ту почуква с пръсти плахо
по прозорчето отвън.
В тъмната ни вехта хижа,
скрила горест и печал,
бабке, що мълчиш със грижа
до стъклото занемяла?
От стихията студена
уморена ли си ти,
или твоето вретено
те унася във мечти?
Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.
Ти запей ми, как живяла
зад морето тихо птица,
как на извора вървяла
преди изгрев хубавица.
Буря в облаци се крие,
вихър преспи сняг мете;
ту като хиена вие,
ту реве като дете.
Нека пием, моя свята
спътнице на млади дни.
Де е чашата! Тъгата
от сърцето прогони.
А. С. Пушкин
А Созопол , този град ...
Поздрави и успешни нови изпълнения !
А Иван Пейчев е един от най-любимите ми поети...
Созопол... Сопол е също любимо кътче... Вдъхновяващо хубаво...:)
Ето, колко любими неща в едно съм ти подарила...:)
Поздрави и от мен..:)
И аз ти благодаря за споделеното стихотворение...отново...
Прегръдки, Нежно Синьо цвете...:)
10.01.2009 16:20
" Когато ти решиш да си заминеш..."
Много, много красиво...:))))
..."Защото всичко край морето е море...
То идва, за да си отиде...
Отива си, за да се завърне пак..."
Да, красиво е...:)
ххх
Вятър бездомник вие в комина,
остро потръпва нощта.
Сам до камината
пак ще се свиеш -
вън е едната тъма.
Вън някой плаче, вън някой вие,
остри иглици
е станал снега;
сам топлинката си
бързаш да скриеш -
вън е едната тъма.
Благодаря ти за стихотворението на Николина Андонова...
Поздрави!:)
ЗИМА
И пак
(както в старата детска песничка)
снегът тихо, тихо се сипе.
Черните клони на старата слива
разпъват луната на безброй кръстове.
Стоя под дървото притихнала
и се взирам в небето.
Безмълвно се моля:
Спри!
Не затрупвай пъртината!
Не навявай!
Как ще премина през преспите?
Пак ли ще трябва с нозе уморени
да проправям нова пътека?!
... Ще замръкна, премръзнала,
пред порти заключени.
В мрака кой ще отвори,
за да ме пусне -
мене,
бездомната...
Дано не съм ви натъжила(писано е много отдавна).
Поздрави!
Знаеш ли, напомни ми по някакъв начин "Малката кибритопродавачка" на Андерсен...
Поздрави и за теб!...:)
Рицарят клошар
Вятърът се бръсне от листата.
По улици от лед снегът намята
след бримка,бримката.
Това ли е да ти е зима?
Друг студ в изтръпналите пръсти има.
И не е до вихрушки и до минусово време.
Бездушието - тежест неудобна тегне
над свити силуети в скъпи ръкавици.
И само той прилича ми на рицар
разгърдил своето палто без копчета.
Косата му от скреж стои на топчета.
Не забелязал липсващата си цигара
с изискан реверанс пред мен застава
и ми поднася ... невъзможно ... не!
стрък розов люляк ... Люляче !
От устните му през усмивка литва облаче -
простете, да ви се намира огънче ?
А зимната ти среща е прекрасна! Даже искам позволение..., да я прочета в ефир!...:)))
Мноооого от нашите!............ :))) И цунки!:)))))
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma